Das_verlorene_Kind (Гери Михайлова) Das_verlorene_Kind (Гери Михайлова)
16
24 feb 2008, 15:41

Начало и край

1.3K 0 6
 

Начало и край

 

И с гняв не мога

и с болка - не...

валиш във мене

и топлиш ме...

Кървя край тебе

- предавам се...

вина не ще съм

и болест - не...

 

И огън дишам

и студ не съм...

В мъгла ме виждаш

- реална съм...

При теб оставам

- почувствай ме...

До теб ще легна,

а ти до мен...

 

И спомен нямам

- за утре знам...

да дишам само,

ще мине пак...

Прокоби черни,

следи от кръв...

Към края вече

ще има мир...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Михайлова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0