24.02.2008 г., 15:41

Начало и край

1.3K 0 6
 

Начало и край

 

И с гняв не мога

и с болка - не...

валиш във мене

и топлиш ме...

Кървя край тебе

- предавам се...

вина не ще съм

и болест - не...

 

И огън дишам

и студ не съм...

В мъгла ме виждаш

- реална съм...

При теб оставам

- почувствай ме...

До теб ще легна,

а ти до мен...

 

И спомен нямам

- за утре знам...

да дишам само,

ще мине пак...

Прокоби черни,

следи от кръв...

Към края вече

ще има мир...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...