22 sept 2008, 9:13

Началото

  Poesía
1K 0 5

 

НАЧАЛОТО

 

Гори началото ни ново

и пламъците димни близват

надеждата изпредена от слово,

съшита със мечти и мисли.

Гори началото и предвещава

на края дългия си път.

Тече във вените, прогаря

на бъдещето нежната му плът.

Улисани във многоречия и букви главни,

забравяме да сложим точка.

Началото е ден до пладне,

във пътя е поредна плочка.

На утрето сме постоянно верни,

на бъдното залагаме безславно,

но минало тече във наште вени

и то сега е главно,

и то до днес отрича

на думите ни жалката гръмливост.

Сегашното наум ни срича,

с молитва за добро и милост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...