22 sept 2008, 9:13

Началото

  Poesía
1K 0 5

 

НАЧАЛОТО

 

Гори началото ни ново

и пламъците димни близват

надеждата изпредена от слово,

съшита със мечти и мисли.

Гори началото и предвещава

на края дългия си път.

Тече във вените, прогаря

на бъдещето нежната му плът.

Улисани във многоречия и букви главни,

забравяме да сложим точка.

Началото е ден до пладне,

във пътя е поредна плочка.

На утрето сме постоянно верни,

на бъдното залагаме безславно,

но минало тече във наште вени

и то сега е главно,

и то до днес отрича

на думите ни жалката гръмливост.

Сегашното наум ни срича,

с молитва за добро и милост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...