22.09.2008 г., 9:13

Началото

1K 0 5

 

НАЧАЛОТО

 

Гори началото ни ново

и пламъците димни близват

надеждата изпредена от слово,

съшита със мечти и мисли.

Гори началото и предвещава

на края дългия си път.

Тече във вените, прогаря

на бъдещето нежната му плът.

Улисани във многоречия и букви главни,

забравяме да сложим точка.

Началото е ден до пладне,

във пътя е поредна плочка.

На утрето сме постоянно верни,

на бъдното залагаме безславно,

но минало тече във наште вени

и то сега е главно,

и то до днес отрича

на думите ни жалката гръмливост.

Сегашното наум ни срича,

с молитва за добро и милост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Чомакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...