Sep 22, 2008, 9:13 AM

Началото

  Poetry
1K 0 5

 

НАЧАЛОТО

 

Гори началото ни ново

и пламъците димни близват

надеждата изпредена от слово,

съшита със мечти и мисли.

Гори началото и предвещава

на края дългия си път.

Тече във вените, прогаря

на бъдещето нежната му плът.

Улисани във многоречия и букви главни,

забравяме да сложим точка.

Началото е ден до пладне,

във пътя е поредна плочка.

На утрето сме постоянно верни,

на бъдното залагаме безславно,

но минало тече във наште вени

и то сега е главно,

и то до днес отрича

на думите ни жалката гръмливост.

Сегашното наум ни срича,

с молитва за добро и милост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Чомакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...