НАЧАЛОТО НА ВСЯКО СБОГОМ
Свещици сме и Бог ни е запалил –
през мрака пътят му да бъде светъл.
Догарящи с мъждукащия пламък,
опиянени, че сме нечий център.
Преследва ни вселенски бродещ вятър,
играе си понякога на съдник.
Успея ли да мина под дъгата –
навярно моят огън ще пребъде.
В една безкрайност сигурно е орис
веднъж да се родя – света да видя.
И може би звездите нощем горе ...