15 апр. 2024 г., 18:36  

Началото на всяко Сбогом

448 3 4

НАЧАЛОТО НА ВСЯКО СБОГОМ

 

Свещици сме и Бог ни е запалил –

през мрака пътят му да бъде светъл.

Догарящи с мъждукащия пламък,

опиянени, че сме нечий център.

 

Преследва ни вселенски бродещ вятър,

играе си понякога на съдник.

Успея ли да мина под дъгата –

навярно моят огън ще пребъде.

 

В една безкрайност сигурно е орис

веднъж да се родя – света да видя.

И може би звездите нощем горе

са отговор защо ще си отида.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...