Начупената
Не знам защо се върна , не остана.
Разходи се с обувки тежки във душата,
заби пета... и си замина
тъй както появи се – вятър.
Кристалният ми свят едва съшит
започнал беше цял да става,
парчетата да не личат,
но с трясък всичко се разпадна.
Събрах Начупената, нищичко не казах,
(макар, че хиляди въпроси имах),
не я изхвърлих, а прибрах я във мазата,
завих я с обич, за да не настине.
Когато пак се върнеш - ден до пладне,
за да осъмнеш някъде на топло,
да видим ще те чуе ли онази -
Начупената? И дали ще ти говори?
Да бе ме клел, да беше ме заричал,
а ти душата ми на калдъръма хвърли...
Ще стане, ще зарасне, ще обича -
oтново...Tи не си и първи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
