Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
15.01.2020 г., 11:23 ч.

Начупената 

  Поезия » Любовна
525 2 4

Не знам защо се върна , не остана.
Разходи се с обувки тежки във душата,
заби пета... и си замина
тъй както появи се – вятър.
Кристалният ми свят едва съшит
започнал беше цял да става,
парчетата да не личат,
но с трясък всичко се разпадна.
Събрах Начупената, нищичко не казах,
(макар, че хиляди въпроси имах),
не я изхвърлих, а прибрах я във мазата,
завих я с обич, за да не настине.
Когато пак се върнеш - ден до пладне,
за да осъмнеш някъде на топло,
да видим ще те чуе ли онази -
Начупената? И дали ще ти говори?
Да бе ме клел, да беше ме заричал,
а ти душата ми на калдъръма хвърли...
Ще стане, ще зарасне, ще обича -
oтново...Tи не си и първи.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??