7 feb 2015, 23:52

Национален Марш

595 0 0

Ставай, български народе,

стига във вериги си лежал,

доста са те лъгали породи,

бутайки те в лепкавата кал!

 

Ставай, идват дни преломни,

време славно удря крак,

знай, в ръцете носиш бомба,

взрив над пагубния мрак!

 

Защо приспиваш свойта сила,

с търпение се мъчиш да я упоиш,

та скъпата земя е дваж по-мила,

пътят е напред и трябва да го извървиш!

 

Редиците отново да са стройни,

във устрема си няма да се спрат,

юмрук високо, марш и стъпка бойна,

сърца юнашки да туптят в юнашка гръд!

 

Без жертви ти не ще се съхраниш,

тъй било е, тъй ще продължи,

във битките величие ще затвърдиш,

победи само смелият ще удържи!

 

Не бе ли ти достоен преди век

със низ от ярки подвизи безброй,

чуй тътена и яростния ек,

настъпил е часът за нов, съдбовен бой!

 

гр. София, 15.01.2015 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...