Ставай, български народе,

стига във вериги си лежал,

доста са те лъгали породи,

бутайки те в лепкавата кал!

Ставай, идват дни преломни,

време славно удря крак,

знай, в ръцете носиш бомба,

взрив над пагубния мрак!

Защо приспиваш свойта сила,

с търпение се мъчиш да я упоиш,

та скъпата земя е дваж по-мила,

пътят е напред и трябва да го извървиш!

Редиците отново да са стройни,

във устрема си няма да се спрат,

юмрук високо, марш и стъпка бойна,

сърца юнашки да туптят в юнашка гръд!

Без жертви ти не ще се съхраниш,

тъй било е, тъй ще продължи,

във битките величие ще затвърдиш,

победи само смелият ще удържи!

Не бе ли ти достоен преди век

със низ от ярки подвизи безброй,

чуй тътена и яростния ек,

настъпил е часът за нов, съдбовен бой!

гр. София, 15.01.2015 г.