7 февр. 2015 г., 23:52

Национален Марш

591 0 0

Ставай, български народе,

стига във вериги си лежал,

доста са те лъгали породи,

бутайки те в лепкавата кал!

 

Ставай, идват дни преломни,

време славно удря крак,

знай, в ръцете носиш бомба,

взрив над пагубния мрак!

 

Защо приспиваш свойта сила,

с търпение се мъчиш да я упоиш,

та скъпата земя е дваж по-мила,

пътят е напред и трябва да го извървиш!

 

Редиците отново да са стройни,

във устрема си няма да се спрат,

юмрук високо, марш и стъпка бойна,

сърца юнашки да туптят в юнашка гръд!

 

Без жертви ти не ще се съхраниш,

тъй било е, тъй ще продължи,

във битките величие ще затвърдиш,

победи само смелият ще удържи!

 

Не бе ли ти достоен преди век

със низ от ярки подвизи безброй,

чуй тътена и яростния ек,

настъпил е часът за нов, съдбовен бой!

 

гр. София, 15.01.2015 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...