Над бездната

Poesía

446 9 1

Загубихме се, за да се намерим

в живота - едноцветен лабиринт.

Въздишката на времето трепери,

над бездната един към друг пълзим

по нишка сребърна от първата целувка,

окъпана с росата на лъча,

отнесъл тайната на нашата милувка

в окото втренчено на вечерта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ranrozar (Стойчо Станев)

Когато човек примири взора си и се преклони пред пейзажа на живота и любовта...Е време за обобщен самосъд.И колко красота в болката;и тайна нерзгадана "в окото втренчено на вечерта..."
Младен, отново ни очароваш с кратък,но философски заряд на таланта си.
Поздравления!

2022-06-06T23:54:59+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0