Загубихме се, за да се намерим
в живота - едноцветен лабиринт.
Въздишката на времето трепери,
над бездната един към друг пълзим
по нишка сребърна от първата целувка,
окъпана с росата на лъча,
отнесъл тайната на нашата милувка
в окото втренчено на вечерта...
© Младен Мисана Всички права запазени
Младен, отново ни очароваш с кратък,но философски заряд на таланта си.
Поздравления!