6 июн. 2022 г., 22:11  

Над бездната

451 9 1

Загубихме се, за да се намерим

в живота - едноцветен лабиринт.

Въздишката на времето трепери,

над бездната един към друг пълзим

по нишка сребърна от първата целувка,

окъпана с росата на лъча,

отнесъл тайната на нашата милувка

в окото втренчено на вечерта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато човек примири взора си и се преклони пред пейзажа на живота и любовта...Е време за обобщен самосъд.И колко красота в болката;и тайна нерзгадана "в окото втренчено на вечерта..."
    Младен, отново ни очароваш с кратък,но философски заряд на таланта си.
    Поздравления!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...