26 abr 2022, 11:12

Над нещата - До тук 

  Poesía » Otra
351 0 10

Препълнени със звук и цвят

покой намират сетивата.

Вървя след времето -

до тук, 

не се премести планината.

Препъвам се ту в думи, ту в дела,

съвсем като в къпини.

Изхранвам се с тръпчивия им плод,

харесвам го с години.

Преследвам спомена за връх,

надничащ в дъното на синевата.

Умората, навикнала на пот и кръв,

придържа разума ми над нещата.

Научих, че е стръмен всеки склон за стъпилите здраво на земята...

И не прекъсвам пъпната си връв

с желаното от светлината.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??