Apr 26, 2022, 11:12 AM

Над нещата - До тук 

  Poetry » Other
343 0 10

Препълнени със звук и цвят

покой намират сетивата.

Вървя след времето -

до тук, 

не се премести планината.

Препъвам се ту в думи, ту в дела,

съвсем като в къпини.

Изхранвам се с тръпчивия им плод,

харесвам го с години.

Преследвам спомена за връх,

надничащ в дъното на синевата.

Умората, навикнала на пот и кръв,

придържа разума ми над нещата.

Научих, че е стръмен всеки склон за стъпилите здраво на земята...

И не прекъсвам пъпната си връв

с желаното от светлината.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??