Над нещата - До тук
Препълнени със звук и цвят
покой намират сетивата.
Вървя след времето -
до тук,
не се премести планината.
Препъвам се ту в думи, ту в дела,
съвсем като в къпини.
Изхранвам се с тръпчивия им плод,
харесвам го с години.
Преследвам спомена за връх,
надничащ в дъното на синевата.
Умората, навикнала на пот и кръв,
придържа разума ми над нещата.
Научих, че е стръмен всеки склон за стъпилите здраво на земята...
И не прекъсвам пъпната си връв
с желаното от светлината.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
