Над спомените
думите на обич сега звънят,
душите обновени сладостно трептят.
Над пулса на времето
една любов болезнено гори,
сливайки във вечност две мечти.
Над сянката на бъдещето
разстилат своите фини мрежи,
съкровените ни копринени копнежи.
Над вкуса на спомените
изгряват щастливи твоите очи,
обичам те, за теб сърцето ми шепти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Васил Георгиев Todos los derechos reservados