8 sept 2010, 17:57

Над своите надежди

894 0 10

Забивам в изпотените надежди

едва скалъпен своя нов копнеж -

подхъзва се през вярата ми нещо,

не може да уцели своя ден.

А дните се търкалят все по-бързо!

В такава скорост трудно виждам брод -

размазват се картините навързани,

като на кино в нечий друг живот.

Но аз се трудя, както съм научена,

не се отказвам, нищо че боли –

отмята се копнежът, удря чукът

по смисъла и...

мъничко кърви!

Старая се над своите надежди...

 

Дано накрая Бог да се смили!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Развълнувахте ме,хора! Много благодаря!
  • Дълбока поезия!!!
    Остава!
  • Руми, с удоволствие чета всеки твой стих, не крия, че си една от любимките ми в този сайт. Написаното от теб винаги е толкова искрено, затова е много истинско и силно. И е така, защото си от малкото, които осъзнават, че НЯКОЙ друг твори чрез нас. Поздрав!!!
  • Нищо не е само наше, Таничка... Благодаря ти, че се отби!
  • ... дали надеждите са си само наши, или Бог ни ги праща, за да има над какво да се "трудим"...?!
    Привет, Руми!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...