8.09.2010 г., 17:57 ч.

Над своите надежди 

  Поезия » Философска
657 0 10

Забивам в изпотените надежди

едва скалъпен своя нов копнеж -

подхъзва се през вярата ми нещо,

не може да уцели своя ден.

А дните се търкалят все по-бързо!

В такава скорост трудно виждам брод -

размазват се картините навързани,

като на кино в нечий друг живот.

Но аз се трудя, както съм научена,

не се отказвам, нищо че боли –

отмята се копнежът, удря чукът

по смисъла и...

мъничко кърви!

Старая се над своите надежди...

 

Дано накрая Бог да се смили!

 

 

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Развълнувахте ме,хора! Много благодаря!
  • Дълбока поезия!!!
    Остава!
  • Руми, с удоволствие чета всеки твой стих, не крия, че си една от любимките ми в този сайт. Написаното от теб винаги е толкова искрено, затова е много истинско и силно. И е така, защото си от малкото, които осъзнават, че НЯКОЙ друг твори чрез нас. Поздрав!!!
  • Нищо не е само наше, Таничка... Благодаря ти, че се отби!
  • ... дали надеждите са си само наши, или Бог ни ги праща, за да има над какво да се "трудим"...?!
    Привет, Руми!
  • Благодаря ви! Радвам се, че наминавате край мен.
    Мариела, Бог никога не гледа настрани. Ние сме тези, които го правим.
  • "отмята се копнежът, удря чукът

    по смисъла и...

    мъничко кърви!"

    И в гънките на алените дири
    е отпечатан като амулет
    отново старият копнеж невидим
    изпълнен със любов и със късмет...

    Аплодисменти и от мен!

  • "...отмята се копнежът, удря чукът
    по смисъла и...
    мъничко кърви!
    Старая се над своите надежди...

    Дано накрая Бог да се смили!"

    Дано!
    Чудесен стих!
  • Да, дано да се смили, ама сякаш гледа настрани...
  • Много хубав стих!
Предложения
: ??:??