Над своите надежди
Забивам в изпотените надежди
едва скалъпен своя нов копнеж -
подхъзва се през вярата ми нещо,
не може да уцели своя ден.
А дните се търкалят все по-бързо!
В такава скорост трудно виждам брод -
размазват се картините навързани,
като на кино в нечий друг живот.
Но аз се трудя, както съм научена,
не се отказвам, нищо че боли –
отмята се копнежът, удря чукът
по смисъла и...
мъничко кърви!
Старая се над своите надежди...
Дано накрая Бог да се смили!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
