Над своите надежди
Забивам в изпотените надежди
едва скалъпен своя нов копнеж -
подхъзва се през вярата ми нещо,
не може да уцели своя ден.
А дните се търкалят все по-бързо!
В такава скорост трудно виждам брод -
размазват се картините навързани,
като на кино в нечий друг живот.
Но аз се трудя, както съм научена,
не се отказвам, нищо че боли –
отмята се копнежът, удря чукът
по смисъла и...
мъничко кърви!
Старая се над своите надежди...
Дано накрая Бог да се смили!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Бакърджиева Все права защищены
