Sep 8, 2010, 5:57 PM

Над своите надежди

893 0 10

Забивам в изпотените надежди

едва скалъпен своя нов копнеж -

подхъзва се през вярата ми нещо,

не може да уцели своя ден.

А дните се търкалят все по-бързо!

В такава скорост трудно виждам брод -

размазват се картините навързани,

като на кино в нечий друг живот.

Но аз се трудя, както съм научена,

не се отказвам, нищо че боли –

отмята се копнежът, удря чукът

по смисъла и...

мъничко кърви!

Старая се над своите надежди...

 

Дано накрая Бог да се смили!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Развълнувахте ме,хора! Много благодаря!
  • Дълбока поезия!!!
    Остава!
  • Руми, с удоволствие чета всеки твой стих, не крия, че си една от любимките ми в този сайт. Написаното от теб винаги е толкова искрено, затова е много истинско и силно. И е така, защото си от малкото, които осъзнават, че НЯКОЙ друг твори чрез нас. Поздрав!!!
  • Нищо не е само наше, Таничка... Благодаря ти, че се отби!
  • ... дали надеждите са си само наши, или Бог ни ги праща, за да има над какво да се "трудим"...?!
    Привет, Руми!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...