26 feb 2008, 7:34

Над тихото пристанище на чувствата... 

  Poesía » Filosófica
1065 0 34

Над тихото пристанище на чувствата

самотен гларус - спомен пак кръжи...

Вълните - мисли мигове пропуснати

все търсят... И вината - бряг тежи.

 

А вятърът - надежда гони бремето,

луната - майка пак е верен страж.

Пътува корабът - живот във времето

и хоризонтът - пристан е мираж...

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??