26 февр. 2008 г., 07:34

Над тихото пристанище на чувствата... 

  Поэзия » Философская
1066 0 34

Над тихото пристанище на чувствата

самотен гларус - спомен пак кръжи...

Вълните - мисли мигове пропуснати

все търсят... И вината - бряг тежи.

 

А вятърът - надежда гони бремето,

луната - майка пак е верен страж.

Пътува корабът - живот във времето

и хоризонтът - пристан е мираж...

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??