Feb 26, 2008, 7:34 AM

Над тихото пристанище на чувствата... 

  Poetry » Phylosophy
1064 0 34

Над тихото пристанище на чувствата

самотен гларус - спомен пак кръжи...

Вълните - мисли мигове пропуснати

все търсят... И вината - бряг тежи.

 

А вятърът - надежда гони бремето,

луната - майка пак е верен страж.

Пътува корабът - живот във времето

и хоризонтът - пристан е мираж...

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??