Над тихото пристанище на чувствата...

Feb 26, 2008, 7:34 AM

Poetry » Phylosophy

1151 0 34

Над тихото пристанище на чувствата
самотен гларус - спомен пак кръжи...
Вълните - мисли мигове пропуснати
все търсят... И вината - бряг тежи.
А вятърът - надежда гони бремето,
луната - майка пак е верен страж.
Пътува корабът - живот във времето
и хоризонтът - пристан е мираж...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Над тихото пристанище на чувствата...

Want to read more?

Random works