26.02.2008 г., 7:34 ч.

Над тихото пристанище на чувствата... 

  Поезия » Философска
1071 0 34

Над тихото пристанище на чувствата

самотен гларус - спомен пак кръжи...

Вълните - мисли мигове пропуснати

все търсят... И вината - бряг тежи.

 

А вятърът - надежда гони бремето,

луната - майка пак е верен страж.

Пътува корабът - живот във времето

и хоризонтът - пристан е мираж...

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??