Надбягвам се...
Надбягвам се все още с вятъра,
по стари, тихи улици бoлеещи,
в оставените дири на сърцето,
и стъпки oт вълшебството светлеещи.
И пламъкът на жарещото лято,
не там във времето остана,
а в мен...дълбоко във сърцето,
когато се завръща в нощ безсънна.
Мъглее във очите от копнежът,
да стисна в шепите си вятъра,
на скута ми полегнал залезът...
да се събудя с теб отново в изгрева.
Надбягвам се със времето в очите,
което отброява обич - вечност...
и все пред мен се движат дните,
в които пак мечтая за взаимност...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
