Надбягвам се все още с вятъра,
по стари, тихи улици бoлеещи,
в оставените дири на сърцето,
и стъпки oт вълшебството светлеещи.
И пламъкът на жарещото лято,
не там във времето остана,
а в мен...дълбоко във сърцето,
когато се завръща в нощ безсънна.
Мъглее във очите от копнежът,
да стисна в шепите си вятъра,
на скута ми полегнал залезът...
да се събудя с теб отново в изгрева.
Надбягвам се със времето в очите,
което отброява обич - вечност...
и все пред мен се движат дните,
в които пак мечтая за взаимност...
© Евгения Тодорова Все права защищены
което отброява обич - вечност...
и все пред мен се движат дните,
в които пак мечтая за взаимност...
...
Впечатли ме,Джейни!
Поздрави!