Dec 13, 2006, 10:01 PM

Надбягвам се... 

  Poetry
580 0 10
Надбягвам се все още с вятъра,
по стари, тихи улици бoлеещи,
в оставените дири на сърцето,
и стъпки oт вълшебството светлеещи.
И пламъкът на жарещото лято,
не там във времето остана,
а в мен...дълбоко във сърцето,
когато се завръща в нощ безсънна.
Мъглее във очите от копнежът,
да стисна в шепите си вятъра,
на скута ми полегнал залезът...
да се събудя с теб отново в изгрева. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??