18 nov 2007, 11:30

Надбягване

  Poesía » Otra
864 0 25
Животът ли на спринт ме изпревари
или участвах в неуспешно разминаване?
Следите му останаха, като шамари,
зачервени от поредното неполучаване.
Не успявам да достигна до финала,
а линията пред погледа ми бяга,
от страх в очите ми се раздвоява
и камък във душата ми засяда.
Неволно включих се в едно надбягване,
в което не очаквам да съм победител,
успехът не е начин за открадване,
а състезанието - перфектният учител.
На старта се съмнявах в себе си
и спокойно се подготвих да загубя,
кошмарите ми страшно слепи са,
заспивам... и е трудно да се будя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...