18 nov 2007, 11:30

Надбягване 

  Poesía » Otra
657 0 25
Животът ли на спринт ме изпревари
или участвах в неуспешно разминаване?
Следите му останаха, като шамари,
зачервени от поредното неполучаване.
Не успявам да достигна до финала,
а линията пред погледа ми бяга,
от страх в очите ми се раздвоява
и камък във душата ми засяда.
Неволно включих се в едно надбягване,
в което не очаквам да съм победител,
успехът не е начин за открадване,
а състезанието - перфектният учител.
На старта се съмнявах в себе си
и спокойно се подготвих да загубя,
кошмарите ми страшно слепи са,
заспивам... и е трудно да се будя.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??