18 нояб. 2007 г., 11:30

Надбягване

867 0 25
Животът ли на спринт ме изпревари
или участвах в неуспешно разминаване?
Следите му останаха, като шамари,
зачервени от поредното неполучаване.
Не успявам да достигна до финала,
а линията пред погледа ми бяга,
от страх в очите ми се раздвоява
и камък във душата ми засяда.
Неволно включих се в едно надбягване,
в което не очаквам да съм победител,
успехът не е начин за открадване,
а състезанието - перфектният учител.
На старта се съмнявах в себе си
и спокойно се подготвих да загубя,
кошмарите ми страшно слепи са,
заспивам... и е трудно да се будя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...