5 mar 2010, 20:42

Надежда 

  Poesía
521 0 3
Откривам щастие в икона.
Тъй бледа, истинска и стара.
Изплакана, изстрадана и гола.
От сълзите във очите натежала.
Събрала мъката. На всички.
И тревогите. И техните молитви.
Толкова е малка и самичка.
Но за страдащия - тя е всичко.
И думичка не казва - само се усмихва.
А ти й вярваш искрено, нали?
Приведен, кротичко притихнал...
Тя е спасение, надежда... Дали?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??