Zlatka` (Някоя)
114 159
5 mar 2010, 20:42

Надежда 

  Poesía
520 0 3

Откривам щастие в икона.

Тъй бледа, истинска и стара.

Изплакана, изстрадана и гола.

От сълзите във очите натежала.

Събрала мъката. На всички.

И тревогите. И техните молитви.

Толкова е малка и самичка.

Но за страдащия - тя е всичко.

И думичка не казва - само се усмихва.

А ти й вярваш искрено, нали?

Приведен, кротичко притихнал...

Тя е спасение, надежда... Дали?...

© Някоя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??