5.03.2010 г., 20:42

Надежда

639 0 3

Откривам щастие в икона.

Тъй бледа, истинска и стара.

Изплакана, изстрадана и гола.

От сълзите във очите натежала.

Събрала мъката. На всички.

И тревогите. И техните молитви.

Толкова е малка и самичка.

Но за страдащия - тя е всичко.

И думичка не казва - само се усмихва.

А ти й вярваш искрено, нали?

Приведен, кротичко притихнал...

Тя е спасение, надежда... Дали?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...