Откривам щастие в икона.
Тъй бледа, истинска и стара.
Изплакана, изстрадана и гола.
От сълзите във очите натежала.
Събрала мъката. На всички.
И тревогите. И техните молитви.
Толкова е малка и самичка.
Но за страдащия - тя е всичко.
И думичка не казва - само се усмихва.
А ти й вярваш искрено, нали?
Приведен, кротичко притихнал...
Тя е спасение, надежда... Дали?...