Mar 5, 2010, 8:42 PM

Надежда

  Poetry
636 0 3

Откривам щастие в икона.

Тъй бледа, истинска и стара.

Изплакана, изстрадана и гола.

От сълзите във очите натежала.

Събрала мъката. На всички.

И тревогите. И техните молитви.

Толкова е малка и самичка.

Но за страдащия - тя е всичко.

И думичка не казва - само се усмихва.

А ти й вярваш искрено, нали?

Приведен, кротичко притихнал...

Тя е спасение, надежда... Дали?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...