23 feb 2008, 18:40

Надежда

773 0 10

Надеждата живее вечно,

тя не умира цял живот.

Сънят до късно не дохожда,

а в стаята ми броди призрак същ.

 

В нощта безизразна и късна

безкраен дъжд похлопва с крак.

- Не се опитвай да изтриеш образа

на моя чуден и бленуван свят!

 

Вън дъждът да чука по стъклата

и нека все безкрайно да ръми.

Какво от това, когато във сърцата

неземна пролет пак цъфти.

 

Една надежда грейва в мрака.

- Спри! Не си отивай ти!

Нощта бленува за любов и ласка.

Прозрачна мекота трепти.

 

Но пак облича здрачът мократа си дреха,

над покривите леден дъжд ръми.

Въртят се безпощадно времената

и на конец надеждата виси.

 

Върви, любими, но помни тез думи мили:

"С усмивка да отвърнеш на обида.

Надеждата живее цял живот

и  дълго сме щастливи с нея."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...