Надежда
Надеждата живее вечно,
тя не умира цял живот.
Сънят до късно не дохожда,
а в стаята ми броди призрак същ.
В нощта безизразна и късна
безкраен дъжд похлопва с крак.
- Не се опитвай да изтриеш образа
на моя чуден и бленуван свят!
Вън дъждът да чука по стъклата
и нека все безкрайно да ръми.
Какво от това, когато във сърцата
неземна пролет пак цъфти.
Една надежда грейва в мрака.
- Спри! Не си отивай ти!
Нощта бленува за любов и ласка.
Прозрачна мекота трепти.
Но пак облича здрачът мократа си дреха,
над покривите леден дъжд ръми.
Въртят се безпощадно времената
и на конец надеждата виси.
Върви, любими, но помни тез думи мили:
"С усмивка да отвърнеш на обида.
Надеждата живее цял живот
и дълго сме щастливи с нея."
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
Комплименти!!!!
