пебълс (Ивелина Цветкова)
120 623
23 февр. 2008 г., 18:40

Надежда 

  Поэзия » Любовная
646 0 10

Надеждата живее вечно,

тя не умира цял живот.

Сънят до късно не дохожда,

а в стаята ми броди призрак същ.

 

В нощта безизразна и късна

безкраен дъжд похлопва с крак.

- Не се опитвай да изтриеш образа

на моя чуден и бленуван свят!

 

Вън дъждът да чука по стъклата

и нека все безкрайно да ръми.

Какво от това, когато във сърцата

неземна пролет пак цъфти.

 

Една надежда грейва в мрака.

- Спри! Не си отивай ти!

Нощта бленува за любов и ласка.

Прозрачна мекота трепти.

 

Но пак облича здрачът мократа си дреха,

над покривите леден дъжд ръми.

Въртят се безпощадно времената

и на конец надеждата виси.

 

Върви, любими, но помни тез думи мили:

"С усмивка да отвърнеш на обида.

Надеждата живее цял живот

и  дълго сме щастливи с нея."

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??