23 февр. 2008 г., 18:40
Надеждата живее вечно,
тя не умира цял живот.
Сънят до късно не дохожда,
а в стаята ми броди призрак същ.
В нощта безизразна и късна
безкраен дъжд похлопва с крак.
- Не се опитвай да изтриеш образа
на моя чуден и бленуван свят!
Вън дъждът да чука по стъклата
и нека все безкрайно да ръми.
Какво от това, когато във сърцата
неземна пролет пак цъфти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация