6 abr 2010, 0:14

Надежда

591 0 1

На себе си сърдита съм сега.

Във мен говорят безнадеждно другите.

И тихо е. И с мислите сама

мечтая си, вторачена във себе си.

 

И на тишината съм сърдита отсега.

Сякаш в мен мечтаят мислите на лудите.

Безумно трудно е. Безверието сега

трайно ще унищожи усърдието на думите.

 

Ти викай ме – по всичките ми имена!

Не ме оставяй само да бълнувам.

Ужасно се нуждая от себе си сега –

нищо друго веч не ме вълнува.

 

На свободата подла креснах гневно –

глухо присмя се и в мрака се изниза.

И от съзнанието си вдигнах смело

несъзиран поглед, от болка пронизан.

 

Надежда (някак си) безсилието у мен

роди и тъй прогони есента ми...

Тя ще посрещне зимата горчива с мен –

сами ще си направим с нея лагер.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...