Apr 6, 2010, 12:14 AM

Надежда

590 0 1

На себе си сърдита съм сега.

Във мен говорят безнадеждно другите.

И тихо е. И с мислите сама

мечтая си, вторачена във себе си.

 

И на тишината съм сърдита отсега.

Сякаш в мен мечтаят мислите на лудите.

Безумно трудно е. Безверието сега

трайно ще унищожи усърдието на думите.

 

Ти викай ме – по всичките ми имена!

Не ме оставяй само да бълнувам.

Ужасно се нуждая от себе си сега –

нищо друго веч не ме вълнува.

 

На свободата подла креснах гневно –

глухо присмя се и в мрака се изниза.

И от съзнанието си вдигнах смело

несъзиран поглед, от болка пронизан.

 

Надежда (някак си) безсилието у мен

роди и тъй прогони есента ми...

Тя ще посрещне зимата горчива с мен –

сами ще си направим с нея лагер.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...