16 ago 2013, 20:34

Надежда 

  Poesía » Otra
451 0 0
На крилете на полъх
идва надеждата
в миг животворен.
Бледа луна е
във нощите мрачни,
от болка се ражда
и винаги тихо
последна умира...
Как бих желала моята душа
да е сияние над морската вълна,
моето сърце
да е къс от синьото море. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Цвяткова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??