Aug 16, 2013, 8:34 PM

Надежда 

  Poetry » Other
449 0 0
На крилете на полъх
идва надеждата
в миг животворен.
Бледа луна е
във нощите мрачни,
от болка се ражда
и винаги тихо
последна умира...
Как бих желала моята душа
да е сияние над морската вълна,
моето сърце
да е къс от синьото море. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Цвяткова All rights reserved.

Random works
: ??:??