Надежда
559
0
0
На крилете на полъх
идва надеждата
в миг животворен.
Бледа луна е
във нощите мрачни,
от болка се ражда
и винаги тихо
последна умира...
Как бих желала моята душа
да е сияние над морската вълна,
моето сърце
да е къс от синьото море.
Надежда - огнище с негаснеща жарава,
копнеж на пътника с протегнати ръце.
Надежда - прибежище мое и заслона,
аз срещнах и разперих сгърнати криле!
Надеждата крила пришива.
Легенди и тайни времето разкрива
щом имаш ключа на хорските съдби.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Татяна Цвяткова Все права защищены
