Надежда
558
0
0
На крилете на полъх
идва надеждата
в миг животворен.
Бледа луна е
във нощите мрачни,
от болка се ражда
и винаги тихо
последна умира...
Как бих желала моята душа
да е сияние над морската вълна,
моето сърце
да е къс от синьото море.
Надежда - огнище с негаснеща жарава,
копнеж на пътника с протегнати ръце.
Надежда - прибежище мое и заслона,
аз срещнах и разперих сгърнати криле!
Надеждата крила пришива.
Легенди и тайни времето разкрива
щом имаш ключа на хорските съдби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Цвяткова Всички права запазени
