Надежда

19 mar 2010, 21:33

Poesía

770 0 2

Луната в стаята ми се промъква
безшумно, като опитен любовник
лъчите си в косите ми затъква.
Притихна смаян стенният часовник.
Вълшебен миг на тайнство непознато
в душата ми докосна нежна струна.
Навярно ще дочакам ново лято.
Ще бъда тук,
от ''обич'' излекувана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Надежда

Искате да прочетете повече?

Propuestas