marisa72 (Мария Мирчева)
24 15
19 mar 2010, 21:33

Надежда 

  Poesía
706 0 2

Луната в стаята ми се промъква

безшумно, като опитен любовник

лъчите си в косите ми затъква.

Притихна смаян стенният часовник.

 

Вълшебен миг на тайнство непознато

в душата ми докосна нежна струна.

Навярно ще дочакам ново лято.

Ще бъда тук,

от ''обич'' излекувана.

© Мария Мирчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??