Луната в стаята ми се промъква
безшумно, като опитен любовник
лъчите си в косите ми затъква.
Притихна смаян стенният часовник.
Вълшебен миг на тайнство непознато
в душата ми докосна нежна струна.
Навярно ще дочакам ново лято.
Ще бъда тук,
от ''обич'' излекувана.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up