marisa72 (Мария Мирчева)
24 15
19 мар. 2010 г., 21:33

Надежда 

  Поэзия
707 0 2

Луната в стаята ми се промъква

безшумно, като опитен любовник

лъчите си в косите ми затъква.

Притихна смаян стенният часовник.

 

Вълшебен миг на тайнство непознато

в душата ми докосна нежна струна.

Навярно ще дочакам ново лято.

Ще бъда тук,

от ''обич'' излекувана.

© Мария Мирчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??