marisa72 (Мария Мирчева)
24 15
19.03.2010 г., 21:33 ч.

Надежда 

  Поезия
717 0 2

Луната в стаята ми се промъква

безшумно, като опитен любовник

лъчите си в косите ми затъква.

Притихна смаян стенният часовник.

 

Вълшебен миг на тайнство непознато

в душата ми докосна нежна струна.

Навярно ще дочакам ново лято.

Ще бъда тук,

от ''обич'' излекувана.

© Мария Мирчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??