Моя бяла, красива надежда,
още жива си. Тук си. Дерзаеш.
Не предаваш се, както изглежда
и на вяра все още ухаеш.
Силна си. Търпелива. Безстрашна.
Оцеляваща. Заклет победител.
И на обич, и мъдрост си дашна.
И за болка, и гняв си лечител.
Моя бяла, красива надежда,
светлина си - откривам те в мрака.
За ръка хващаш ме и повеждаш
към любов, която ме чака.
© Мануела Бъчварова Todos los derechos reservados