Моя бяла, красива надежда,
още жива си. Тук си. Дерзаеш.
Не предаваш се, както изглежда
и на вяра все още ухаеш.
Силна си. Търпелива. Безстрашна.
Оцеляваща. Заклет победител.
И на обич, и мъдрост си дашна.
И за болка, и гняв си лечител.
Моя бяла, красива надежда,
светлина си - откривам те в мрака.
За ръка хващаш ме и повеждаш
към любов, която ме чака.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
