10.05.2016 г., 20:53

Надежда

1K 0 3

Моя бяла, красива надежда,

още жива си. Тук си. Дерзаеш.

Не предаваш се, както изглежда

и на вяра все още ухаеш.

 

Силна си. Търпелива. Безстрашна.

Оцеляваща. Заклет победител.

И на обич, и мъдрост си дашна.

И за болка, и гняв си лечител.

 

Моя бяла, красива надежда,

светлина си - откривам те в мрака.

За ръка хващаш ме и повеждаш

към любов, която ме чака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...