10.05.2016 г., 20:53

Надежда

1K 0 3

Моя бяла, красива надежда,

още жива си. Тук си. Дерзаеш.

Не предаваш се, както изглежда

и на вяра все още ухаеш.

 

Силна си. Търпелива. Безстрашна.

Оцеляваща. Заклет победител.

И на обич, и мъдрост си дашна.

И за болка, и гняв си лечител.

 

Моя бяла, красива надежда,

светлина си - откривам те в мрака.

За ръка хващаш ме и повеждаш

към любов, която ме чака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...